Имат ли шанс банките срещу финтех компаниите?
Не беше толкоз от дълго време времето, когато изглеждаше по този начин, като че ли банките са на ръба на колапса. Не поради последствията от финансовата рецесия. А тъй като младите компании за финансови технологии, наречени с браншовия диалект " финтех ", заплашваха да лишават целия им бизнес.
Но през днешния ден обстановката наподобява много друго. Макар че редица финтех компании се намесиха съществено във финансовата промишленост, доста малко от тях през днешния ден са същински съперници на откритите финансови институции. Вместо това от самото си начало те се нареждат като снабдители на услуги за банките - тъй като са просто по-добри, по-бързи и постоянно по-евтини от обичайните кредитни институции, само че при избрани услуги. Те не желаят да съперничат изцяло на финансовите институции, а да им оказват помощ да задържат клиентите.
Има доста образци за това: фирмите WebID и IDnow, да вземем за пример, правят видеомониторинг от името на доста финансови институции. Клиентите могат елементарно да бъдат разпознати при отваряне на сметки от вкъщи. Finreach и Fino на собствен ред опростяват промяната на сметки, несъмнено, от името на банките. Съществуват и финтех компании, които в началото се нареждаха като съперници, а в този момент си сътрудничат с банките.
Така че огромният боязън от финтех апокалипсиса явно бе пресилен. Сега обаче финансовата промишленост е изправена пред идната заплаха: огромните американски софтуерни компании Amazon, Apple, Гугъл и Фейсбук може да навлязат съществено в банковия бизнес или най-малко да стартират да популяризират избрани финансови услуги.
Тези корпорации, известни с акронима GAFA, постоянно се отбелязват като същинските бъдещи съперници. И никога не може да се изключи, че те няма да оферират от ден на ден финансови услуги в бъдеще, макар че до момента това не се случи, или най-малко не в сериозен мащаб. Техният набор от услуги в банковия бранш е доста елементарно осезаем. Само онлайн търговецът на дребно Amazon към този момент предлага на своите клиенти няколко финансови продукта.
С други думи, банките към момента имат време да се въоръжат против офанзивата на софтуерните компании - в случай че въобще се появи такава. Това важи и за вероятната пазарна атака от страна на китайските концерни и по-специално на платежния колос Alipay, който не крие апетита си към европейските клиенти.
При това става дума на първо място за един сюжет: банките могат да изгубят директния си контакт с клиентите. В бъдеще потребителите биха могли да получават финансови услуги посредством добре познатите платформи на софтуерните компании. Последните биха били медиатори, а банките единствено ще доставят определени артикули.
Поне за подобен сюжет предизвести неотдавна немският финансов регулатор Bafin. Той твърди, че софтуерните компании биха могли да оферират доста евтини финансови артикули посредством кръстосано субсидиране, с цел да получат скъпи потребителски финансови и поведенчески данни. Това познание би могло да се употребява от фирмите за увеличение на приходите им в главния бизнес.
Но има няколко аргументи, заради които банките не би трябвало да се паникьосват макар сходни предизвестия. Поне към този момент наподобява по този начин, че софтуерните компании нямат действителна тактика за даване на финансови услуги и просто ги възприемат на първо място като допълнение към съществуващия си бизнес. Например, Amazon: онлайн търговецът на дребно към този момент разполага със лична платежна услуга и дава заеми на търговците на своята платформа и на компании, които пазарят посредством Amazon. Но всичко това служи за действителния бизнес на Amazon. Без тяхната съществена банка не могат нито частните, нито корпоративните клиенти.
Другите финансови услуги на софтуерните компании не работят без банков акаунт – какъвто е казусът с Гугъл Pay и Apple Pay. Потребителите, употребяващи платежните услуги, може и да имат възприятието, че заплащат непосредствено с Гугъл или Apple. Но тези компании към момента изискват кредитна или дебитна карта и по този метод – банкова сметка.
Малко евентуално е софтуерните компании да подхващат тази стъпка и да влязат в контролирания банков бизнес, да вземем за пример, да предложат сметки за дебитни карти. Това би било допустимо в най-хубавия случай посредством банките като сътрудници, които още веднъж ще бъдат единствено снабдители на артикули. Досега обаче множеството консуматори евентуално ще се доверят повече на своята банка, в сравнение с софтуерните компании.
Затова банките би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да наложат себе си като безусловно нужни пред своите клиенти. Браншът ще се промени по този начин или другояче, даже и без каквато и да е опасност от софтуерните компании. Предоставянето на заеми ще се случва все по-често в интернет. Сметките ще се придвижват от ден на ден и повече в смарт телефона.
Клиентите ще посещават банковите клонове единствено в изключителни случаи. Никоя финансова институция не може да си разреши да пропусне този тренд. Особено, откакто конкуренцията е извънредно мощна, изключително в Европа. Между другото, това е още една причина, заради която одобрените банки би трябвало да си сътрудничат в бъдеще още по-интензивно с финтех фирмите, от които изпитваха смут до неотдавна.
По публикацията работи: автор Бойчо Попов
Но през днешния ден обстановката наподобява много друго. Макар че редица финтех компании се намесиха съществено във финансовата промишленост, доста малко от тях през днешния ден са същински съперници на откритите финансови институции. Вместо това от самото си начало те се нареждат като снабдители на услуги за банките - тъй като са просто по-добри, по-бързи и постоянно по-евтини от обичайните кредитни институции, само че при избрани услуги. Те не желаят да съперничат изцяло на финансовите институции, а да им оказват помощ да задържат клиентите.
Има доста образци за това: фирмите WebID и IDnow, да вземем за пример, правят видеомониторинг от името на доста финансови институции. Клиентите могат елементарно да бъдат разпознати при отваряне на сметки от вкъщи. Finreach и Fino на собствен ред опростяват промяната на сметки, несъмнено, от името на банките. Съществуват и финтех компании, които в началото се нареждаха като съперници, а в този момент си сътрудничат с банките.
Така че огромният боязън от финтех апокалипсиса явно бе пресилен. Сега обаче финансовата промишленост е изправена пред идната заплаха: огромните американски софтуерни компании Amazon, Apple, Гугъл и Фейсбук може да навлязат съществено в банковия бизнес или най-малко да стартират да популяризират избрани финансови услуги.
Тези корпорации, известни с акронима GAFA, постоянно се отбелязват като същинските бъдещи съперници. И никога не може да се изключи, че те няма да оферират от ден на ден финансови услуги в бъдеще, макар че до момента това не се случи, или най-малко не в сериозен мащаб. Техният набор от услуги в банковия бранш е доста елементарно осезаем. Само онлайн търговецът на дребно Amazon към този момент предлага на своите клиенти няколко финансови продукта.
С други думи, банките към момента имат време да се въоръжат против офанзивата на софтуерните компании - в случай че въобще се появи такава. Това важи и за вероятната пазарна атака от страна на китайските концерни и по-специално на платежния колос Alipay, който не крие апетита си към европейските клиенти.
При това става дума на първо място за един сюжет: банките могат да изгубят директния си контакт с клиентите. В бъдеще потребителите биха могли да получават финансови услуги посредством добре познатите платформи на софтуерните компании. Последните биха били медиатори, а банките единствено ще доставят определени артикули.
Поне за подобен сюжет предизвести неотдавна немският финансов регулатор Bafin. Той твърди, че софтуерните компании биха могли да оферират доста евтини финансови артикули посредством кръстосано субсидиране, с цел да получат скъпи потребителски финансови и поведенчески данни. Това познание би могло да се употребява от фирмите за увеличение на приходите им в главния бизнес.
Но има няколко аргументи, заради които банките не би трябвало да се паникьосват макар сходни предизвестия. Поне към този момент наподобява по този начин, че софтуерните компании нямат действителна тактика за даване на финансови услуги и просто ги възприемат на първо място като допълнение към съществуващия си бизнес. Например, Amazon: онлайн търговецът на дребно към този момент разполага със лична платежна услуга и дава заеми на търговците на своята платформа и на компании, които пазарят посредством Amazon. Но всичко това служи за действителния бизнес на Amazon. Без тяхната съществена банка не могат нито частните, нито корпоративните клиенти.
Другите финансови услуги на софтуерните компании не работят без банков акаунт – какъвто е казусът с Гугъл Pay и Apple Pay. Потребителите, употребяващи платежните услуги, може и да имат възприятието, че заплащат непосредствено с Гугъл или Apple. Но тези компании към момента изискват кредитна или дебитна карта и по този метод – банкова сметка.
Малко евентуално е софтуерните компании да подхващат тази стъпка и да влязат в контролирания банков бизнес, да вземем за пример, да предложат сметки за дебитни карти. Това би било допустимо в най-хубавия случай посредством банките като сътрудници, които още веднъж ще бъдат единствено снабдители на артикули. Досега обаче множеството консуматори евентуално ще се доверят повече на своята банка, в сравнение с софтуерните компании.
Затова банките би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да наложат себе си като безусловно нужни пред своите клиенти. Браншът ще се промени по този начин или другояче, даже и без каквато и да е опасност от софтуерните компании. Предоставянето на заеми ще се случва все по-често в интернет. Сметките ще се придвижват от ден на ден и повече в смарт телефона.
Клиентите ще посещават банковите клонове единствено в изключителни случаи. Никоя финансова институция не може да си разреши да пропусне този тренд. Особено, откакто конкуренцията е извънредно мощна, изключително в Европа. Между другото, това е още една причина, заради която одобрените банки би трябвало да си сътрудничат в бъдеще още по-интензивно с финтех фирмите, от които изпитваха смут до неотдавна.
По публикацията работи: автор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ